Понеже Слави Трифонов и хората му вероятно ще влязат в парламента, добре е идеите им да бъдат поставени на сериозен анализ. Дотук единственото което знаем за евентуалната политика на Трифонов е безусловното желание да въведе мажоритарна избирателна система.
Само по себе си това не е политическа платформа, но нека вникнем в това искане. Разбираемо е защо за Трифонов това е важно: популизма изисква да изпълняваш по някое крайно, но видимо желание. А Слави освен референдума други политически позиции не е заемал досега.
Мажоритарната система е изключително опасна идея и ако Трифонов иска да свърши нещо добро за тая страна, той трябва да се откаже от нея. Ако някой мисли да се коалира с него, то приемането на мажоритарна система трябва да е ярка червена линия.
Мажоритарната система може да има някакъв смисъл във федерализирани държави със силни регионални различия. Идеята местен човек да представя всяка община в парламента може да е привлекателна ако различните общини имат конфликтни интереси
България е унитарна държава. По конституция всеки депутат представлява целия народ. Отделно, абсолютно наивно е да очакваме, че мажоритарните избори означават, че “местни” хора ще бъдат издигнати в малките общини.
Безумна е идеята, че мажоритарните избори ще издигнат “личности”. И сегашните депутати са личности. Често неприятни и корумпирани, но личности. В едномандатните райони партиите ще слагат абсолютно същите хора които слагат в многомандатните.
Няма никаква причина да смятаме, че мажоритарните избори ще дадат някакво предимство на независими кандидати. В Американския конгрес има точно нула независими депутати. Доколкото би имало, това ще са хора които могат да си напазаруват 3-4 хиляди гласа.
Най-важното обаче е, че мажоритарната система е силно недемократична. Тя дава възможност една партия с 30% подкрепа да има конституционно мнозинство, както и партия с 20% да няма нито един депутат.
Мажоритарните избори концентрират властта в ръцете на най-голямото политическо малцинство. В България няма и не може да има партия с голяма автентична подкрепа. Не е възможно човек да е против Гешев и за мажоритарни избори.
Ако сме съгласни, че у нас има хора с прекалено много и безконтролна власт, пътя е търсенето на максимално представителство на различните партии в парламента.
И ако искаме избирателят да има избор на конкретен кандидат- единна национална листа със задължителна преференция и без избирателен праг върши чудесна работа. Ако независим кандидат иска да влезе в парламента, необходими са му под 0.5% гласове.
Ако той е местна знаменитост в Твърдица, може да си ги изкара там и в околията, без да е нужно създаването на избирателен район.
По същия начин намаляването на депутатите е опасна и напълно ненужна идея. Номиналналната издръжка на депутат е капка в морето на бюджета и кражбите които гледаме. По-малко депутати се контролират по-лесно, отделно, по-малко ще е представено разнообразието на гледни точки
Същото е и с партийната субсидия. Да, звучи като добър лозунг това за хрантутниците, но първо ако ще си политик целта ти трябва да е да не си хрантутник и да оправдаваш изхарчените за теб пари. Второ, субсидията е все пак някаква гаранция че знаем кой спонсорира
Без субсидии частните партии ще станат още по-голям проблем. Четвърто, властта, Пеевски, Бойко, цялата клика краде десетки милиарди, субсидиите са просто незабележими на тоя фон. Проблемът не е в легалното финансиране.
Така че ако Трифонов иска да бъде взет на сериозно, трябва да говори за сериозни неща. Нито един от въпросите на референдума му не е наистина сериозен. Сериозна е корупцията, завладяната прокуратура, рекета, провала с пандемията, икономическата криза.
