Вчера в коридора в Народното събрание ми зададоха няколко въпроса, един от които беше "Какво ще правите с Касперски". Защото немската агенция BSI посъветвала да не се използва.
Това е генерирало заглавието "По-добре Касперски, отколкото никаква", което пък генерира противоречиви коментари в ИТ общността. Именно затова ми се иска да уточня нюансите.
Срещу Касперски има обвинения отдавна. Те не са били подкрепени с конкретни инциденти, но това не значи, че опасност няма. В света на киберсигурността човек трябва да е свръхвнимателен и да допуска най-лошото.
Алтернативни доставчици на антивирусен софтуер (и други услуги от Касперски) има достатъчно. Въпросът е, обаче, колко бързо може администрацията да премине към тях. Да, има и безплатни, но те също изискват инсталация и поддръжка.
Хроничната липса на ИТ експерти в администрацията прави тази задача по-трудна отколкото да си инсталираме нова антивирусна на домашния компютър.
Именно затова вчера казах, че няма да е адекватно да кажем на всички от утре да деинсталират Касперски, защото ги излагаме на много повече риск. Вероятността руските служби да нахлуят в офиса на Касперски (която формално не е руска компания и основният им център за данни е в CH)
те да разработят backdoor, който да изпратят до всички клиенти, той да започне да ексфилтрира данни и някой firewall някъде да не го хване, е много по-малка, отколкото някой да отвори заразен документ от имейл.
С оглед на тази оценка на риска сме внимателни с мерките. Ще препоръчаме да се търсят алтернативи, но към момента нямаме причина да го правим "на пожар".
• • •
Missing some Tweet in this thread? You can try to
force a refresh
Николай Василев беше министър на електронното управление (МДААР трябваше да модернизира администрацията и е-управлението влизаше в това).
Електронното управление тогава не се случи, но пък ОПАК (оперативната програма, част от която беше оста за електронно управление) беше усвоена
Или "източена", както пише в медиите тогава. ГЕРБ констатират източването, но го продължават. Почти няма проект от ранния етап на ОПАК, който 5 години по-късно да е функционорал.
Тогава беше първият ми сблъсък с електронното управление и с корупцията.
Работех във фирма, която беше спечелила поръчки, до моето започване с няколко колеги нямаше никакъв капацитет да ги изпълни, но пък съдружник беше бивш областен управител от НДСВ (уж уволнен, но "добре позициониран").
Финалните резултати още не са обявени, но по всичко изглежда, че малко не ми достига за влизане в Народното събрание. По-точно - 194 гласа.
Това може и да е разочароващо, но далеч не толкова, че да ме демотивира дори минимално.
Винаги съм казвал, че отвън мога да върша много работа, за която дори "вътре" няма да ми остава време от процедури и прожектори. Все пак е минус, че няма да имам възможност отвътре да убеждавам и обяснявам, да изграждам консенсус по темата "модернизация".
Благодаря на всички 2614 души, които гласуваха лично за мен. Това е значителна и изключително задължаваща подкрепа и стимул за работа, без значение дали достъпът ми до Народното събрание ще бъде с депутатска карта или с карта на експерт към парламентарната група,