Thread by @nicodile

Дошло е време пак да поговорим за социологията. В България доверието в социологическите проучвания не е високо, както впрочем на много други места. Причините са две: локално, у нас има няколко агенции, които наистина очевидно обслужват партийни интереси. Глобално,

хората на всякъде по света смятат, че предизборната прогноза е за твърд резултат. В действителност, анкетирайки 1000-2000 души седмици преди изборите, никой не може да предвиди съвсем точно изхода, затова всяко проучване идва с обявена “статистическа грешка”

Възможно е обаче социолозите да са си свършили работата перфектно и реалният изборен резултат да е отвъд въпросната статистическа грешка. Тогава партиите, чиито резултати са по-ниски от очакваното по традиция обвиняват статистиците. В действителност, ако прогнозният резултат

е 6.9% и статистическата грешка е 3%, то дори в рамките на тази грешка може реалният резултат да е както 3.9%, така и 9.9%. Емоциите в двата случая ще са много различни, но отклонението е едно и също.

Разумно е да се гледат множество прогнози от добри агенции. Знаем, че една агенция е добра, ако в продължение на много изборни цикли са били близо до крайния резултат и грешките им не са едностранни, т.е. един път са подценили дадена партия, друг път са я надценили

В момента консенсусът на агенциите е сравнително ясен: ГЕРБ ще спечели най-голям процент, Демократична България ще мине 4 процентната бариера, Слави и Доган ще са с близки резултати. В зависимост обаче от това дали ВМРО и / или Мая Манолова влязат

Имаме четири доста различни варианта. Голямо неизвестно е избирателната активност по време или веднага след локдаун. Ниската активност по принцип е от полза на статуквото, отделно хората имат различно ниво на страх от вируса, което ще даде и известен наклон на резултатите.

Партии като тази на Слави Трифонов, които открито и криминално отричат научната истина за пандемията имат електорат, който няма да се страхува да отиде до урните. Немалка част от избирателите на Демократична България са по-предпазливи.

При сегашните бройки заразени това дава риск някои гласове за ДБ да не се реализират. Подобно е положението с БСП, която не зае открито лунатична позиция по пандемията (там тезата е- нека братушките ни спасят, а ние ще си платим) и която има много възрастен електорат.

Купеният вот често е силно надценен фактор, но при ниска обща активност и като цяло катастрофално здравеопазване в ромските квартали, тази година може да изиграе по-голяма роля, примерно давайки жизнено необходим четвърт процент на една “патриотична формация”

Всички тези фактори са много динамични и до голяма степен не зависят от кампанията. Затова и в крайна сметка възможните изходи са много. Напълно е възможно ГЕРБ и БСП да са със сходни резултати и около 70 депутата. Напълно е възможно ГЕРБ да са с над 100, ВМРО да влезе

и всичко да стане много лесно за Борисов. Възможно е с новото си послание за разумни мерки срещу пандемията, ДБ да качи процентите. Възможно, макар и малко вероятно е да не прескочи бариерата. Няма сериозна агенция, която да отрича факта, че е на практика невъзможно

да се предвиди състава на следващата управляваща коалиция. Най-вероятно тя ще бъде трудно съставена, ще започне с ниско обществено доверие и ще даде шанс на нови малки играчи да се включат в корупционните схеми.

Единственото което можете да направите по въпроса е да си сложите маските, да чакате на с два метра разстояние на опашката, да гласувате и да си измиете ръцете.